За щастие почти целият иконостас е запазен до днес. На царският ред се намират пет икони от Възраждането, – дело на самоковски майстори, - Иисус Христос Вседержител, св. Богородица Умиление, св. Йоан Кръстител, св. Георги Победоносец и св. Николай Чудотворец. Според А. Василев иконите са дело на Коста Вальов и са изобразени през 1862 г. По-внимателното вглеждане в иконите, обаче, може да доведе и до други изводи. Автограф има само върху иконата на Иисус Христос: „Писа ръката на Николай Костадинович Зограф”. В същото време върху Евангелието, което държи разтворено Иисус Христос има друг автограф. По стил и изразност на тази икона приличат изображенията на св. Богородица и св. Йоан Кръстител, но върху тях има различни инициали оставени от зографа. Иконите на св. Георги и св. Николай имат по-различна изразност и стил, а това навежда на мисълта, че са рисувани от друг, а може би и от други зографи. Тези инициали бяха ясно откроени след реставрацията на иконостаса през периода 1999 – 2002 г. и тяхното разчитане предстои. Когато това бъде сторено ще имаме и повече основание за по-точно датиране.

Иконите на апостолският ред също са дело на самоковци, но са от началото на ХХ в. и отстъпват от класическите образци на Самосовската школа. Венчилката, Разпятието и иконите на св. Богородица и св. Йоан Богослов са от времето на Възраждането, но по стил се отличават от останалите. Върху Царските двери има автограф на иконописеца Христо Илиев (също от Самоков) и година, която може да бъде разчетена като 1878 или 1848 г. Съдейки по изображението, което е по-посредствено в сравнение с останалите, сме склонни да приемем заедно с реставраторите годината 1848. Проф. А. Василев отбелязва, че Христо Илиев е изработвал и иконостаси и вероятно иконостасът на горубленския храм е също негово дело. Запазени са един аналой и архиерейски трон (понастоящем тронът се намира в храм „Св.вмчк Георги” в Горни Лозен), които са изпълнени в същият стил като иконостаса, а това ни подсказва, че са изработени от един майстор.

Върху аналоя е монтирана двойна икона на св. Георги Победоносец и св. Мина, която също е дело на самоковски майстори от Възраждането. Уникалното в тази икона е това, че за стремето на св. Мина с вериги са завързани два вълка. Преди години два пъти идваха жени да търсят тази икона, защото на сън получили поръка да се помолят пред нея. Тогава се отнесохме с пренебрежение към това, но след реставрацията на иконата установихме, че такава сцена наистина съществува.

По-горе отбелязахме, че е запазен почти целият иконостас, защото в ново време се е наложило да бъде демонтиран, а след това приспособен за новият храм. Вследствие на тази реконструкция част от венчилката е била изрязана, а няколко от иконите са извадени, за да бъде стеснен иконостаса. На мястото на две от тях днес има две резбовани пана, изработени от Даряна Савова през 2000 г. Иконата на Тайната вечеря е изографисана през 2002 г. от реставраторите Димчо и Росица Радеви, чието дело е и реставрацията на иконостаса.

Като имаме предвид казаното до тук можем да твърдим, че благолепието на храма е дело на много зографи, всеки от които е вложил своите умения за слава Божия и просвета на християните.

В ново време на Българската Църква се налага да премине по долината на смъртната сянка. Горубленската енория също извървява този път, най-тежкото препятствие по който е събарянето на храма през април 1972 г. Но да вървим подред!

След построяването си храм „Св. Георги” представлява еднокорабна базилика без купол и камбанария. Първото преустройство на храма е извършено през 1948 г. Тогава над притвора на храма е изградена запазената и до днес камбанария, а също така е променен интериорът на притвора, като в него са устроени „стаички”. В тях известно време е живял и енорийският свещеник протойерей Стоян Йосифов със семейството си. Тази реконструкция е унищожила стенописите в притвора.