† В Ъ З П О М Е Н А Н И Е

oт Св. Синод на БПЦ-БП

На 6 ноември 2013 г. се изпълва една година от мирната кончина на блаженопочиналия

Български патриарх и Софийски митрополит МАКСИМ (1914-2012)

“Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец” (Мат. 5:16).

“Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии” (Пс. 115:6).

“... праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си” (Мат. 13:43).

“Верни са думите: ако с Него сме умрели, с Него и ще оживеем” (2 Тим. 2:11).

С молитвено преклонение отдаваме сърдечна почит на най-дългогодишния Предстоятел на родната ни св. Църква, който остава в нашите души като достойно изпълнение на званието ­ пръв сред архипастирите на българския род.

Чест и похвала подобава на почтения плод на родителското благочестие; на образеца на смиреномъдрието, кротостта, въздържанието, милосърдието, търпението и любовта; на патриарха ­ знаме на великодушието и опрощението, който бе постоянна крепка опора и твърда надежда на верните. Той бе глъбина на премъдрост и изпълнен със страх Божий. За българската земя в тъмните години на тоталитаризма бе ярък светилник. Той бе и е верен служител и благовестник на Царството на справедливостта, истината и мира. Човек, монах, йерарх и първосветител “до състояние на мъж съвършен” (Еф. 4:13).

ЖИВОТ ПО БОГА ­ ЖИВОТ С БОГА!

На теб, приснопаметний първойерарше, ­

преизрядно украшение на Българската църква, ­

смирено принасяме дълбок поклон!

ВЕЧНА И БЛАЖЕНА ДА БЪДЕ СВЕТЛОНОСНАТА ТИ ПАМЕТ,

СВЕТЕЙШИЙ ВЛАДИКО!