Архиерейски събор на Руската православна църква ще се проведе днес и утре в Москва. Един от 18-те въпроса, който ще бъде поставен за разглеждане, ще бъде предложението за канонизация на Богучачарски архиепископ Серафим (Соболев), чийто гроб се намира в криптата на храм "Николай Мирликийски", известен като Руската църква в София. Решението беше взето на заседание на Светия синод на РПЦ, състояло се на 24 декември 2015 г. На архиерейския събор в Москва ще има българско участие, което е прецедент. В историята на православието пък за пръв път две църкви обединяват усилията си, за да обявят някого за светия.
Приживе дядо владика, както го наричат вярващите в България, е казал, когато почине, хората да идват на гроба му. Дал е дума, че ще откликва на техните молитви и желания, но само ако са написани. Затова хората идват при дядото, молят се и плачат. Търсят помощта му, пишат писма и той ги упътва. Всеки ден през криптата на Руската църква минава върволица от хора, които уверяват, че дядото не е оставил никого, без да му посочи пътя. Трябва обаче много вяра. За чудесата на владиката се говори не от вчера. Мнозина дори не знаят името му, но вярват, че ще му помогне.
Архиерейският събор в Москва е последната инстанция на Руската православна църква. Това е органът, който ще вземе окончателно решение за канонизацията на дядо Серафим. В него ще участват и двама български архиереи - Варненски и Великопреславски митрополит Йоан и Знеполският епископ Арсений, потвърдиха от Светия синод. Двамата бяха част от руско-българската комисия, която през декември в София обсъждаше възможността за обявяването на архиепископа за светия. "Те бяха излъчени от Светия синод да вземат участие в тази комисия и съответно и в Архиерейския събор на руската църква", уточниха от Синода.
Първи опит за канонизация на Богучарски архиепископ Серафим е правен през 2007 г. Още тогава са подадени документи, но Комисията по канонизация е преценила, че има празноти, че липсват неопровержими доказателства за чудеса, както и проучвания от отделни периоди от живота му. През 2014 г. подворието на Московския и на цяла Русия патриарх в София отправи призив към българския народ
да се изпратят свидетелства за благодатната помощ на архиепископ Серафим
Руската православна църква започна процедура по канонизацията му. Събраните свидетелства за чудотворството, живота и трудовете на архиепископ Серафим бяха подробно изследвани и обсъдени първо в Комисията по канонизация при Руската православна църква, а после и от Светия синод на РПЦ. След като бе установено, че са налице нужните основания за канонизацията, за първи път в историята на РПЦ бе отправено предложение за свикване на съвместна комисия, която да съгласува вижданията по въпроса на двете сестри поместни православни църкви - Руската и Българската. "Канонизацията на дядото ще бъде благословение. Бил е необикновен човек, добър богослов и проповедник", каза тогава настоятелят на руския храм в София архимандрит Филип.
Така на 3 и 4 декември 2015 г. съвместна комисия от духовници и богослови на Руската и Българската православна църква се събра в София. Тя бе свикана по предложение на Руската патриаршия, отправено към Българската патриаршия през май месец 2015 г. Съставът й бе определен съответно с решение и на Светия синод на БПЦ от 25 септември 2015 г. и на Св. синод на РПЦ от 22 октомври 2015 г.
"Смесената комисия по канонизацията е абсолютен прецедент в историята на православната църква. Експерти и духовници от две църкви да обединят усилията си и заедно да проучат възможностите за канонизация. И случаят е по-особен, защото става дума за руски духовник, чието служение става в България", коментираха от Светия синод.
След двудневно заседание комисията реши, че няма пречки архиепископ Серафим да бъде обявен за свят. Членовете й също стигнаха до заключението, че паметта на владиката трябва да се чества в деня на неговата блажена кончина - 26 февруари по нов стил. След прославлението мощите му следва да останат в Руската църква "Св. Николай", където са и сега. Като основа за иконописното му изображение може
да послужи изписаното от монахиня Магдалина в криптата на храма
Трябва да бъде съставено богослужебно последование. Членовете на комисията се обединиха титулът му да бъде "свети Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски чудотворец".
Руската църква ще канонизира за пръв път от много години човек, който не е мъченик. В последните години са били канонизирани мъченици, пострадали за вярата.
Архиепископ Серафим е много по-популярен сред българите, отколкото сред руснаците, защото на практика цялото му архиерейско служение е минало в България.
"Бог и ти - друг няма. Каквото сам си направиш, това ще бъде. Стане ли нещо, не обвинявай другите и не ги съди, но само себе си дръж отговорен и ще си в покой и на земята, и на небето", е казал приживе дядото.
Ще бъде небесен застъпник и на двата народа
От Москва държаха да се провери дали не е сътрудничил на службите

Житие на новоприялие свети Серафим Соболев
___________________________________________
Бъдещият архиепископ Серафим Соболев има славата на чудотворец още приживе. Роден е в руския град Рязан със светското име Николай на 1 декември 1881 година. Той е единадесетото дете на Мария Николаевна, която има огромно желание да го направи свещеник. Като студент в четвърти курс през 1908 г. той приема монашество с името Серафим в чест на прославения преподобен Серафим Саровски. Младият монах се предава на строг пост и непрестанна молитва. От деня на своето подстрижение до самата си смърт той не вкусва месо, а в продължение на много години се храни само веднъж на ден. 10 години отец Серафим преподава в различни духовни училища, преди да стане ректор на Воронежката духовна семинария.
Първото голямо изпитание на духовника е Октомврийската революция през 1917 година, когато болшевиките започват гонения срещу църквата. Серафим преживява трудно едно от зверствата на новата власт - няколко монаси са погребани живи.
През 1919 г. руският патриарх Тихон благославя ръкополагането му за втори викарий във Воронежката епархия. Отец Серафим обаче се колебае дали да приеме и търси съвет от стареца Аарон. "Не се притеснявай, ти ще попаднеш в хубава малка страна", предсказва му старецът за неговата по-нататъшна съдба.
По време на войната между болшевиките и Бялата армия през 1920 г. архимандрит Серафим става ректор на духовната семинария в Симферопол. Тогава Кримският полуостров е под управлението на белогвардейския генерал Врангел. През октомври същата година Серафим става Лубенски епископ, викарий на Полтавска епархия.
Червената армия обаче напредва и превзема Крим.
Епископът трябва да избира дали да остане или да емигрира. За да разбере каква е Божията воля, хвърля жребий. Изтегля листчето, на което пише "да замине". Изтегля второто и така съдбата на бъдещия архиепископ Серафим е решена.
На 14 ноември (1 ноември стар стил) 1920 г. Серафим е един от пътниците на кораба "Херсон", който напуска Севастопол малко преди в него да нахлуят болшевиките. След кратък престой в Цариград архиепископът е назначен за настоятел на храма "Свети Николай Мирликийски Чудотворец" в София, а след три месеца му е поверено цялостното управление на руските църковни общини в България.
На 19 май (6 май стар стил) 1921 г. епископ Серафим и брат му отец Сергий пристигат в България. Първото място, където отива е Рилският манастир, за да се поклони пред мощите на българския светец Йоан Рилски.
В 1934 г. с решение на Руската задгранична църква владиката Серафим е издигнат в архиерейски сан с титул Богучарски.
До края на живота си той обитава скромно жилище на ул. "Велико Търново" 30 в София. Легенди се носят за спартанския му начин на живот, както и за щедростта му. Често подарявал дрехите си на случайни бедняци, които срещал.
Вече смъртно болен дава указания къде да бъде построен Княжевският девически манастир.
Издъхва в неделята на светото Православие, на 26 февруари (13 февруари стар стил) 1950 г. По решение на българския синод е погребан в криптата под олтара на Руската църква в София. Три дни продължава поклонението пред починалия владика.
Заветите му
- Трябва да различаваш човека от греховете му. Греха трябва да мразим, а човека да обичаме и съжаляваме.
- Истинска любов ще придобиеш тогава, когато отхвърлиш себелюбието.
- Помни думите: Постави, Господи, стража на устата ми (Пс. 140:3)! Не поучавай, ако не те питат!
- Винаги прави всичко по съвест!
- Себелюбието носи тъга и се лекува с мълчание.
- Да пускаш шегички, да вземаш на подбив - това е проява на фино тщеславие!
- Самоукоряването е началото на спасението, а самооправданието за човека е погибел.
- Бъди простичък като дете, доверчив като гълъб и мъдър като змия.