Великият пост, установен от св. Църква, е осветен от примера на Господа Иисуса Христа, Който е постил 40 дни в пустинята. Постът не е само въздържание от блажна храна; истинският пост е придружен с усърдие в молитвата и опрощение прегрешенията на другите, затова и Сиропустната неделя е определена за ден на всеопрощение.

Да постим с пост приятен, на Господа благоугоден.
Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението.
Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен.
(Стиховна стихира за понеделника от I седмица на Великия пост).

Първата седмица на Великия пост, както и последната, се отличава с особена строгост, а богослужението - със своята продължителност.

През първите четири дни (понеделник, вторник, сряда, четвъртък) се чете канонът на св. Андрей Критски с припеви към стиха "Помилуй ме, Боже, помилуй ме".

В петък от първата седмица на Великия пост на Литургията след заамвонната молитва се извършва освещаване на "коливото", т.е. на вареното жито с мед, в памет на св. великомъченик Теодор Тирон, оказал благотворна помощ на християните, за да опазят поста.

В петък вечерта се отслужва Малко повечерие с Богородичен акатист.