През годините Дядо Добри се отделя от материалните аспекти на живота и се посвещава изцяло на духовното. Заради лишенията, на които се подлага, силната вяра в доброто, чистите си и искрени действия и надеждата, която дава на отчаяните, възрастният старец е изключително уважаван и почитан от всички. Живее в крайна бедност, защото всички пари, които събира, отделя за дарения на български православни храмове. Преживява благодарение на щедростта на граждани, които са трогнати от безкористната му душа. Макар и изключително беден, дядо Добри живее смирено и добродушно и въпреки напредналата си възраст, активно се включва в реставрациите на църкви и храмове.