По установено вече традиция на храмовото духовенство и този път беше извършено Поклонничеството в една от устроените и сполетени енории на Софийската епархия, а именно Столичната енория на квартал Горубляне. В ранните зори на есенния октомврийски ден група от 36 човека от енорията водени от своите духовни пастири- отец Лазар и отец Петър потеглиха към Търновския край за да посетят светите места на Великотърновска епархия. По програма поклонниците пристигнаха в Преображенския манастир " Свето Преображение Господне" край град Велико Търново. ой е най-големият от манастирите във Великотърновска област. Счита се, че е основан по времето на Втората българска държава - около 1360 г., от царица Теодора-Сара и сина й Иван Шишман (XIV в.). Затова манастирът е наричан още „Сарин“ или „Шишманов“. Той играе важна роля в духовния живот на българската столица през XIV в. През Средновековието манастирът се намирал на около 400 - 500 м южно от сегашния. За това свидетелстват проведените през 1952 г. изследвания. Открити са фрагменти от стенописи в стила на Търновската живописна школа и от търновската трапезна керамика. Първоначалното място на манастира е било изоставено след разрушаването му по време на завладяването на Търново в края на XIV в. от османците. По време на османското владичество манастирът е опожаряван няколко пъти от кърджалии (разбойници, действащи на групи в Османската империя), след което е изоставен и разрушен. През 1825 г. с разрешение от султан Махмуд хан един известен родолюбив монах - отец Зотик - се заема с възстановяването на манастира на сегашното му място. Сградите на манастира са строени една по една и образуват правоъгълник с двор, застлан с калдъръм. Строежът на главната църква „Преображение Господне“ е започнат през 1834 г. от майстор Димитър Софиялията и довършен от майстор Колю Фичето, един от най-известните майстори строители през XIX в. През 1837 г. той завършва югоизточното крило с малката гостна и оформя главния вход и колоната. Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи в периода 1849-1851 г. от големия български художник Захарий Зограф от Самоков. През 1861 г. Колю Фичето изгражда камбанарията с часовника. Две години по-късно построява малката църква „Благовещение“ върху подземния параклис „Св. Андрей“, строен през 1834 г. от Димитър Софиялията. През годините на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.) манастирът е превърнат в болница. За благодарност след Освобождението (1878 г.) руските воини подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата. След като се поклониха в светата обител групата се отправи към курортното селище Арбанаси: в китнито манастирче на света Богородица.Арбанашкият манастир "Св. Богородица" е основан по времето на Второто българско царство. За изграждането му съдействал патриарх Евтимий по време на размирните години когато България била разделена от Шишмановци. По това съдим от плочите с надписи намерени както тук, така и в Патиаршеския манастир "Света Троица". След падането на българската столица Търново през 1393г. манастира "Св. Богородица" като по чудо оцелява. През първите векове на османското владичество той се запазва като заможен манастир, но по-късно запустява след постоянните набези на кърджалиите. През 17 - 18в. Арбанашкият манастир "Св. Богородица" е възобновен от местното население и става девически. Сегашната църква е построена през 1680г., като, в началото храмът изпълнявал ролята на енорийска църква в тази част от селото. Впоследствие през 1716г. по инициатива на троянския монах Даниел са построени жилищните сгради около храма и така се възобновява дейността на манастира. При последното нападение от кърджалии през 1798г. църквата сериозно пострадала. През 1836г. в манастира се издигат някои нови жилищни постройки и се построява камбанария над пората. След това всички се отправихме към една от на най-красивите и старини църкви в Арбанаси: прекрасния храм, посветен на Рождество Христово, за съжаление днес е само музей и в него не се извършва никакво богослужение. амът “Рождество Христово” има сложна и продължителна история. През втората половина на XVI в. е издигнат храм, който е заемал обема на сегашния наос. Зографията му е завършена през 1597 г. През втория строителен етап към вече съществуващата църква са пристроени параклис от север и притвор от запад, обединени от открита, засводена Г-образна галерия от север и екзонартика от запад. Строителните дейности са извършени в периода между 20-те години на XVII в и 1632 г. По време на третия строителен етап междуарковите пространства на преддверието, галерията и екзонартиката са зазидани с тънка каменна зидария. Оформени са прозоречни отвори, защитени с метални решетки. Хронологическите граници в които се вмества зазиждането е времето след 1632 г. и преди 1643 г. Цялата вътрешност на църквата е покрита със зография, изпълнението на която е станало на етапи – 1597 г., 1632 г., 1638 г., 1643 г., 1649 г., 1681 г. В рамките на тези близо девет десетилетия възниква уникален стенописен ансамбъл, който няма равен в българските земи по тематична широта и енциклопедичност. Иконографската програма в наоса е опростена и достъпна за възприятие. В конхата на апсидната ниша са представени допоясна фигура на Богородица Платитера, Евхаристия и Мелисмос. В първия регистър разположен по северната и южна стени на наоса са изобразени светци-войни – св. Димитър, св. Георги, св. Нестор и светци-лечители и безсребреници: св. Козма, св. Дамян, св. Пантелеймон, св. Трифон. Регистърът над тях е зает с фриз от медалиони, в които са представени бюстови изображения на многобройни християнски светци и светици. Следващите два регистъра са заети от сцени илюстриращи Празниците, Страданията и Чудесата Христови. В горната част на западната стена е изписана сцената “Преображение Господне”. Под нея е разположена голямата многофигурна композиция “Успение Богородично”. От двете си страни тя е фланкирана от по-малките като мащаб сцени “Рождество Богородично” и “Въведение на Мария в храма”. Първият регистър е зает от изображенията на св. св. Константин и Елена, св. Кирияки и св. Параскева. Върху свода се извисяват внушителните изображения Христос-Емануил, Христос-Пантократор и Новозаветна Троица. Иконостасната преграда е великолепно творение на дърворезбарското изкуство, изработено по поръчката на фамилията Кантакузин. Следващата спирка на поклонниците бе втория манастир в Арбанаси, посветен на свети Николай Чудотворец.Арбанашкият манастир "Св. Никола" е основан по времето на Асеневци и след падането на българската столица Търново в 1393г. е разрушен от турците. През 1680г. манастира е възобновен, като тогава била построена и сегашната църква. По това време е издигнат и параклиса "Св. Илия" чийто стенописите са запазени и до днес. През 17-18в. арбанашката църква била енорийска на с. Арбанаси. През 1798г. при кърджалийско нападение църквата е ограбена и почти разрушена, но десет години по-късно е възстановена. През 1833г. по инициатива на отец Зотик от Преображенския манастир, със средства събрани от местното населението се извършва ново обновление на храма. Били построени жилищните сгради и дворът бил ограден със зид. Арбанашкият манастир се превърнал в девически и негова първа игуменка станала Теодора Христова от Търново.През 60-те години на 19в. в манастира живели около 30 монахини и, макар че бил девически, често бил посещаван от революционните дейци - Васил Левски, Матей Преображенски, Стефан Стамболов и поп Харитон. След Освобождението Арбанашкият манастир започнал да запада, а през 1913г. при земетресение били разрушени всичките му сгради без църквата. Впоследствие манастирските сгради били издигнати отново. В следобедния час поклоническата група се оправи към един от най-красивите манастири на Търново, а именно Дряновския манастир, посветен на Небесния архангел свети Михаил. Дряновският манастир е основан в края на 12 началото на 13в., като първоначално се е намирал на около 2 км. северно от сегашния комплекс. През 14в. манастирът е бил един от главните средища на исихазма и е давала подслон на множество монаси. В края на същия век обителта е разрушена от османците и е възобновен на ново място в местността "Голям Свети Архангел". И този втори манастир споделил съдбата на първия. За пореден път Дряновският манастир е изграден в края на 17в. на мястото където се намира и до днес. По това време са построени съборна църква и една по малка зимна църква "Успение Богородица". По това време е функционирало и килийно училище. В манастира е имало препис на Паисиевата история, направен през 1783- 1793г. През 40-те години на 19в. по времето на игумена Рафаил започнало обновяването на Дряновския манастир. Били издигнати жилищните постройки, а в 1845г. е завършен и новия храм. след обновата манастирът притежавал две църкви и 5 корпуса с над 90 килии и стаи за гости. Историята на Дряновския манастир е тясно свързана с борбите на българския народ за национална свобода. В манастирът се намирала една от главните квартири на БЦРК в Търново и в него често са пребивавали Васил Левски и Георги Измирлиев. Имало е таен склад за храни и оръжия, поради което по време на Априлското въстание отрядът на поп Харитон и Бачо Киро се насочил натам и превърнал Светата обител в своя крепост. В продължение на девет дни четниците устоявали срещу напора на многобройната турска войска и башибозушките орди. След разгрома на бунта манастира е изгорен, но скоро е възстановен. През 1897г. е издигнат паметник-костница на загиналите въстаници, напомнящ за самоотвержната борба на бунтовниците. По късно всички се завърнаха в прекрасната ни столица с бодри сърца и благодарност към Бога, че благослови и този път да се поклонят на светите места в Родината ни и Бог да спомага на всички нас да живеем в мир и любов Христова, за Негова слава , чест и поклонение. Амин!