На 20 юли Българската православна църква почита паметта на св. пророк Илия - един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог.

Християнската църква го нарича още от древността "пророк и предсказател на великите Божи дела", "ангел в плът" и "предтеча на второто Христово пришествие".

Той живял около 900 г. пр. Хр. и бил родом от град Тесвия в Палестина. Когато се родил, баща му получил видение - внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък.

Смутен, той разказал това на свещениците в Ерусалим, които го успокоили с думите: "Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч."

Това обяснява и името на Илия, което означава сила Господня.

Хората от всички времена са оказвали почит към неговата нравствена извисеност и духовна близост с Бога. И до днес стъпките му в Палестина се смятат за осветени.

____________________________________________

Горублянската енория почете Илинден чрез Божествена света литургия  отслужена  от Негово Благоговенство свещеник Петър Петров, а предстоятеля отец Лазар взе молитвено участие. Накрая след службата отец Петър припомни на вярващите многобройни християни  за чудесата, които прояввявя Всеблагия Бог чрез пророците, а именно в лицето на празнувания днес свети пророк Илия, който въпреки трудностите на израйлския живот приравни живота си " като анегел в плът" .

  След това председатела отец Лазар и еноряши от Горублянския храм  посетиха местността над село Габара, където има останки от манастир, посветен на празнуващият светец. Тържествен водосвет и освещаване на празничният курбан извърши отец Янко, който отговаря и за това свято място и за Панчерево.  По молитвите на светия пророк този манастир да бъде възобновен, където хората да намират своето спасение за душите си и телата си.

_______________________________________________

История на Горно пасарелския манастир " Св.ПР.Илия"

Горно Пасарелският манастир Св. Пр. Илия е изграден върху останките на древна църква, съществувала още по римско време и изгорена и унищожена от турците през Османското иго. През 1933 година една баба на име Ташена от Гюневия род в селото преди да почине изпаднала в кома и четири дни след като съвзела седнала в кревата си и посочила на хората хълма над селото. Казала им там да отидат и да копаят. На мястото ще намерят кръст и останки от стара църква от римско време и на нейно място да изградят нова. След построяването му храма е осветен от Софийския владика.
  
  Недалеч от манастира се намира аязмо, което според преданията е известно още от римско време. С водата му са се лекували войниците от римските легиони. Тайната му сила се е запазила и до днес и в това са се убедили двамата братя работили по възстановяването на храма. През миналото лято те отишли заедно със съпругата на единия да налеят вода от аязмото. Жената едва слязла до извора прегъната на две. Седмица след това тя забравила за болежките в кръста и започнала да работи в градината на къщата си както преди. В знак на благодарност към Божията помощ братята запретнали ръкави и изградили отново разрушеното от животни и лоши стопани аязмо.
  
  Горнопасарелци се помолиха на Всевишния в полуразрушения си храм дано управниците да чуят молбите им за възстановяване на отнетите им преди 50 години имоти в района и все още невърнати от държавата. За съжаление много от собствениците не дочаха този съкровен от тях момент и беше много тъжно да чуеш, че още няколко от тях са се споминали през последната година...
  
  За да запазят спомена от китното си село те са пренесли част от гробищната пръст до паметника изграден недалеч от стената на язовир Искър, където да отдават почит към предците си. През последните две години те отиват за запалят по свещичка по време на службата провеждана там. И през двете години точно по време на службата ръми дъжд, който веднага след това спира. Може би това са сълзите на хората разпиляни из цялата страна и чужбина след като са били изселени заради дългите години, през които не е била провеждана служба и изграждането на "Язовира", както го наричат горнопасарелци...
  
  За добрите хора, които могат да помогнат за възстановяването на манастира ето сметката на Църковното настоятелство на Горно Пасарелския манастир "Св. Пр. Илия":
  
  Банка ДСК София клон 2112 - Хр. Ботев
  IBAN BG81 STSA 9300 0014 0910 83
  BIC STSA BGSF